ПАФА – танцов пърформанс на Фондация Пространство за танц
Live streaming, 27.05.2021
21:00 – България
19:00 – Великобритания
20:00 – Германия
20:00 - Италия
Проектът „ПАФА“ представлява танцова интерактивна инсталация, в която се сливат и заместват реалността на живите изпълнители с виртуалната реалност на техните дигитални отражения. Повдигат се въпроси за идентичността на човешката личност, за тъждествеността й с нейния образ и оттам със самата себе си. В проекта дигиталното е едновременно същност, форма на творбата както и начин за разпространението й.
Проектът изследва процесите на отчуждение и дезориентация, настъпващи при загубване на контакта със собственото тяло. Като подход се използва принципът на отражението като способност да се възпроизвеждаш в друга структура. От това произлиза и символиката на името на проекта „Пафа“ – дъщеря на скулптора Пигмалион и неговата „оживяла“ скулптура Галатея. Тази легенда препраща прозренията от миналото в настоящето, което би трябвало да осмисли и нашето бъдеще. Проектът търси отговор на въпроса: Възможно ли е да предвидим последствията от нашите действия върху нас самите, върху природата и социалните процеси? Танцьорът е в непредвидим диалог със собственото си отражение. Важно е поведението на операторите и режисьора на пулт, които са участници в инсталацията чрез избора, който правят при заснемането и излъчването на движещата се фигура.
Автор на инсталацията е известният визуален артист, сценограф и преподавател по дигитални изкуства – доц. Венелин Шурелов. Хореограф на пърформанса е Боряна Сечанова – един от водещите съвременни български хореографи.
Трима танцьори-изпълнители от Балет „Арабеск“ и двама оператори и режисьор на пулт от студио „Бленд“ ООД, които осъществяват заснемането и стрийминга на представлението, са останалите участници в екипа на проекта.
Предаването на представлението се реализира в реално време както и на запис за кратко след събитието в специална фейсбук страница на събитието, на сайта на фондацията и на фейсбук страниците на партньорите на проекта, българските културни институти в Рим, Берлин и Лондон, ДМБЦ-София.
Проектът се реализира на 27 май 2021 г. от 21.00 ч българско време.пред онлайн аудитория и с присъствието на живо на специално поканена публика съобразно епидемиологичната обстановка.
Партньори по проекта - Българските културни институти в Рим, Берлин и Лондон излъчват стриминга в реално време на техните интернет платформи.
Освен представянето на самата инсталация и танцовия пърформанс, втора част на представлението е дискусия на авторите и специално поканени гости – критици, анализатори от различни области и публиката..
Малобройната публика на живо има възможност в края на събитието да преживее чрез личен опит влизането в инсталацията, изправяйки се пред своята дигитална версия.
Медиен партньор на събитието е Информационна агенция БГНЕС.
Проектът се реализира с подкрепата на Столична община – Столична програма „Култура“, България.
„...Името на проекта идва от легендата за кипърския скулптор Пигмалион и неговата оживяла статуя Галатея. Пигмалион дялал статуи от бял камък и те били толкова съвършени, че изглеждали като живи. Пигмалион намирал твърде много вина в жените, затова решил да остане неженен. Но постепенно възхищението на Пигмалион от собствената му скулптура се превърнало в любов. Той се влюбил в произведението си и го кръстил Галатея, което означава „спяща любов“. От тази любов се ражда Пафа.
Името Пафа (Пафос на латински) се среща в „Метаморфозите на Овидий“, където е посочена като дъщеря. Но в други източници за Пафа се говори като за син на Галатея. Така или иначе Пафа е дете на човек и изкуствено създаден обект, което предполага необикновенност и на неговата/нейната природа. Боряна Сечанова и нейният екип се възползват по най-целесъобразен начин от недоизказаната двуполовост на Пафа, прехвърляйки препратки от древността към съвременността по фин и деликатен начин...
ПАФА на Боряна Сечанова не се занимава с интелектуални анализи. Тя устоява поетичното присъствие и внушение на пластичните образи, експонирани в тяхното андрогинно начало. Върху постоянно въртящия се кръг, създаден от художник-сценографа Венелин Шурелов, ритуално и свръхделикатно свещенодейтват три тела – две жени и един мъж, които постоянно разменят ролите си, заместват се, отразяват се и взаимно се проникват. Действието е изчистено до първична невинност и простота, движенията са свръхбавни, но тяхната забавеност увеличава динамиката и обема на възприятието и го зарежда с всевъзможни асоциации.
Хореографските образи хвърлят мост между архаиката на античността и съвременните технологии, ритми и чувствителност. Еклектичният подбор на музиката ( Мартин Георгиев, съвременна хаус музика и Бах), допринася за разтварянето на творбата в извънвременен контекст, в който античността се отразява във футуристични внушения.
Работата на художника сценограф Венели Шурелов е определяща, но не е доминираща. Той поставя ясни граници на мащаба и характера на хореографските решения, изтъквайки детайлите на телесното поведение в постоянно въртящата се скулптурна композиция. Осветлението допълнително моделира и дооформя танцуващите силуети, изтъквайки тяхната божествена изчистеност и поетична сила.
Огромно значение за силата на въздействието в тази игра на образи имат телата на танцьорите. Тримата от Арабеск - Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов, са толкова съвършено излети в своето присъствие, че изглеждат наистина като изкуствено създадени от нечовешка ръка. Напълно деверили се на своя хореограф, тримата танцьори присъстват с лекота, изящество и пълна концентрация и в най-дребния детайл, в една минималистично изградена хореография на спомена за самите себе си. Или в едно предчувствие за себе си, в неизвестното, но предполагаемо бъдеще, което само ни загатва какви ще бъдем.
Ерудиция, проницателност към реалността, поетична чистота и предричане на бъдното – това ни дава ПАФА, която искрено ни възхити и удиви, с надежда това преживяване да не е еднократно.“
Мила Искренова
Проектът се реализира с подкрепата на Столична община – Столична програма „Култура“ 2021.
